Pandara.org

Спомени изплуваха в съзнанието ми... докато се приближавах до мястото на покой и щаститие..

През месец май ще разцъфти усмивката на тоето лице

и аз ще бъда близо, за да я целуна.

До юни ще изгреем в тихо щастие, сърце,

повярвай ми, ще те прегърна.

Коси и вятър, стонове и смях, ще пълнят въздуха със цвят

и аз ще гледам в зелените очи, загледани в очите на света.

Вървях и мислех за отминалото щастие, за отминалите борби. Странно как точно сега отново съм готова да си спомням. Но само мирис, цветове можех да уловя на повърхността на съзанинето, всичко друго бе потънало.

Достигнах портите на селото. Нямаше табела, пътеката се бе затрила преди стотина метра и пред вратите имаше неотъпкана трева, снегът се беше стопил на места и сякаш никой не беше минавал от там от много време.

Отворих вратите.

...

Тишина, а в тишината музика. Ситни капчици дъжд росяха осветеният от лъчите на звездите път и топяха скоро навалелият стяг.