Pandara.org

Свършащ с прошепване, всички сме сами и с жълтите очи не виждам, че си ти, край.

На спирката гледам, колите минават, небето е тъмно и чакам.. не мисля, защото смисъл загуби всичко с едно обаждане.

На терасата седя и пуша цигара и мисля как всичко имаше смисъл, заради едно обаждане.

Дъждът вали, не докосва земята.

Представи си красиво цвете, най-красивото, за което можеш да се сетиш – представи си го отворено към небето, представи си как калта го изпръсква и запълва и как се затваря и я побира. Представи си сърцето си, как е празно, и как изливаш пластелин в себе си, за да го запълниш.

Чуй любимата си песен и си представи как не искаш повече никога да я чуеш.

Представи, че си сам. И всичко си ти..

Представи си че си добър, и срещаш само добри.

Сам и дъждът вали в края на света.

И нямаш нужда от пластелин, нито да събираш кал, само ти.

Представи си, че те боли, а мен не.