Pandara.org

плача скришом във полето сутрин,
слънцето огрява и си мисля за морето,
там където никога не съм била.
сутрин мокра е росата, аз съм във тревата,
мисля си, дали ако със глас рева,
ще успeя дивите коне да опитомя.

слънцето огрява мократа роса,
мокра е и моята коса, там където
с часове лежа и изпълва ме тъга,
но красива, моя, премесена със свобода.

мъгливият следобед обезсмисля всичко.
покрива, пътеката, дървото,
мойта тясна спирка днес е тук.
изгубеният път, изгубени идеи не вървят.
в капчици мъгла ще постоя, мокра е тревата,
мокра е косата, мокри ще са и звездите
вечерта, сянката ми е мокра... само вече очите не са.