Pandara.org

обичам те, завинаги и силно.

рисунките от пясък дъждът покри и ще останат скрити от сега нататък.

запомних ги като красиви бежави очи и като планини от плаващи мечти.

ще стягам багажа и ще тръгвам.

помня деня, в който те открих и носех сс себе си надежди

и помня също как ги преобличах, но винаги отвътре бяха същите
- за теб,

за свободата която не достигам и тази, която е в мен

и относно самотата, която не виждам, защото винаги е там..

защото всички са едно, всеки е един и същ.. и аз съм всеки, но никой не обича себе си.

затова ти не съществуваш, не си била откривана, но аз те обичам завинаги и силно

и ще те търся..

в себе си към другите.